Твърдица-Котел (30 април - 6 май 2003г.).Текст и снимки: Ц. Остромски

И тази година май месец не мина без експедиция до Котел - Мека-та на вертикалната спелеология в България. Експедицията Твърдица-Котел се оформя като традиционна за клуба по това време на годината. Благоприят календар и 6-те поредни празднични дни тази година улесниха участието на повече хора. Така по-голямата част от клуба плюс курсисти и съмишленици (общо 15 човека) се събрахме на 30 април вечерта на х. Буковец, близо до Елено-Твърдишкия проход. "Събрахме се" бе нещо като парола, защото пътувахме по различни маршрути и с различни транспортни средства, но накрая с помощта на три коли и сложна транспортно-комуникационна организация всички пристигнахме горе-долу по едно и също време в хижата, посрещнати радушно от хижаря, бай Ицо, и жена му. Пристигането на последните бе знак да седнем на софрата и да почетем паметта на нашия приятел и брат на Жоро - Огнян Стайчев (Оги), загинал на този ден преди 3 години при проучване на пропастната пещера "Мъгливият сняг" на 5-6 км. източно от хижата. На следващия ден отидохме до входа, подложен на интензивно изветряне което прави входния 90-метров отвес изключително опасен през периоди на интензивни валежи, особено през пролетта. Това ние много добре го знаем от предишните 2 години и затова решихме този път да не дърпаме дявола за опашката. Задоволихме се с погледа от високо и поставяне на цветя до входа, където паметна плоча напомня за трагичния инцидент.


На входа на "Мъгливият сняг"


За съжаление още на обед дошлият направо от казармата и с голям мерак за експедицията Джорджи се разболя и се наложи с Венда да ни напуснат. Жоро ги закара до В.Търново и после да дойде на Котел от север, останалите пътувахме от юг. На Твърдица се разделихме с Батето и Беба, които както обикновено се отдадоха на туризъм из Централния Балкан, както и с Гогата, когото взехме директно от работа миналия ден и сега се връщаше в София да си доработва. В Котел попълнихме запасите и по залез слънце поехме на запад по долината на р. Сухойка. Направихме "временен" лагер (оказал се в последствие постоянен) на разклона при стария заслон Зеленич (отдавна разрушен). Тук е най-удобният изходен пункт за повечето интересни пещери в района. Дори за двете "Хумби", намиращи се на билото на Сухи дял, е най-добре да се тръгне оттук, ако не разполагаме с по-високопроходимо превозно средство.


Вечер на Зеленич

На пръв поглед мястото не бе особено привлекателно, имаше доста боклуци и всички равни места край реката бяха разорани от трактори и камиони-трупарки. Оставаха малки равни места (за по една палатка и за огъня) по обширната стръмна поляна над пътя. Така лагерът ни стана на вид доста разпилян, но практичен: "Бухалите" и "совите" си купонясваха до късно край огъня без да пречат на спокойния сън на по-ранните птици, които от своя страна не можеха да събудят останалите ако се излюпят твърде рано. Предимство бе и изворчето Пиздра, осигуряващо ни изобилие от студена вода за пиене, миене и охлаждане на напитките. Оценихме го през следващите дни, когато ни налегнаха нетипични за сезона горещини. Но основният аргумент за да изградим лагера тук бе близостта до 3 от големите пещери в района ("Приказна", "Билярника" и "Кървавата локва") - всяка е на не повече от половин час път пеша. Първите две посетихме още на следващия ден.


На 2 май към 12:30 прегазихме реката и се отправихме към "Приказна" и "Билярника", разположени близо една до друга. Около час преди това голяма група от сливенския клуб "Протей" мина през нашия лагер на път за "Приказна". Когато пристигнахме те бяха влезли. Разделихме се на две групи за двете пещери с идея после да се разменим. Венци, Жоро, Кралев и Вихрен тръгнаха да екипират "Билярника", останалите влязохме в "Приказна". Разгледахме бегло старите части след което с част от сливенци се спуснахме по мечата пързалка и следващите я камини до дъното на новите части (доста перспективно за евентуално продължение). Не бе възможно за 4 часа да обходим най-дългата котленска пещера (4.8 км., 5-та по дължина в България), но останахме много доволни от видяното. Благодарим на пещерняците от Сливен, които ни показаха най-интересните места от тяхната регионална "Духла" докато събираха оставените от недобросъвестни колеги боклуци. След нас Жоро и Вихрен влязоха на съкратен тур в "Приказна", докато Киро и аз разекипираме "Билярника". Другата група не бе намерила най-дълбокия кладенец на тази 67-метрова пропаст, но здраве да е! За Вихрен това бе първа пропаст.


На входа на "Билярника"

Вечерта отпразнувахме с цър-мър и торта (намерена с доста труд - оказа се единствената в Котел) рождения ден на Кралев.


Дойде ред и на "Кървавата локва" (-146 м.). Уговорихме се да я пуснем съвместно със сливенци, за които това бе последен ден за дупки. За самостоятелно проникване нямахме достатъчно инвентар, но по-важна причина бе да затвърдим контактите си с новото поколение от сливенския клуб. Тук е уместно да спомена, че ползотворното сътрудничество между двата клуба датира още от най-ранните години на нашия клуб. Резултат от това сътрудничество бе проучването и картирането на 350-метровата пропаст Ямата-3, по-известна като Ямата на Кипилово (по онова време - втора по дълбочина в България, сега - трета). Забележително постижение от световна величина е изкачването през 1986 г. от двама "Искър"-ци на 230-метровия кумин в същата пропаст. А тогавашните доайени на двата клуба - Мариана Петрова и Иван Рашков (Жан), макар и доста по-късно, вдигнаха сватба и сега са щастливо семейство.
Отидохме сутринта с Жоро да уточним плана и да занесем инвентар до техния лагер при горския дом "Зеленич". Този дом, използван дълго време за база на множество пещерни експедиции, от година е съвсем занемарен, останал без ток и вода. Но какво му трябва на пещерняка? Обширният му двор поне все още става за целта.
Решихме организационно по-стегнатият отбор от 4-ма сливенци да екипира, а ние в неясно още какъв състав (имахме постоянно нападнат от кърлежи и това не бях аз) - да разекипираме по някое време. Венци си замина, но Янко доведе подкрепление от Злостен - 4 човека. В крайна сметка към 15:30 влязохме 8 души в пропастта. След първите 2 отвеса започна да става мокро и отбора на Янко се върна (те и без това бързаха да се приберат на Злостен). Продължихме до дъното Жоро, Кралев, Вихрен и аз. Разекипирането естествено отне повече време и се движехме на по-малки групи за да не мръзнем. Излязохме към 21:30, събрахме набързо въжета и железа и се спуснахме за заслужена почивка към лагера.


4 май бе посветен на "Луцифер", но преди това трябваше да съберем лагера. До пропастта има път за кола, а в такива случаи днешният пещерняк рядко ходи пеша. Смятахме същата вечер да се спуснем към Котел или дори към северните подстъпи за м. Злостен - непознат за нас район. Оттам по описание на сливенци възнамерявахме утре да намерим и посетим водна та п-ра Ралена, гордостта на сливенския клуб след като преминават сифона й и откриват след него големи нови части преди 2 години - най-значимото пещерно откритие за 2001 г. Но за това - по-нататък, сега на дневн ред бе "Луцифер", дълбока 100 м. и дълга над 3.2 км.. Изненада - една от малкото течащи рекички се изливаше право във входния отвес на пропастта. С дървета и глина успяхме да отклоним по-голямата част от водата но въпреки това долната част на 30-метровата камбана се обливаше от пръските на нахлуващата от съседни губилища вода. Докато Кралев, Ники и Киро предпочетоха топлото слънце и меката зеленина на горната земя, останалите 5-ма се потопихме в царството на Луцифер. Решихме както никога да спазим точно контролния час и не опитахме от "специалитета" на тази пещера - частите с надписа "който оттук прогължава, ще съжалява!".
Вечрта бивакувахме на най-близкото до Котел удобно място, което можахме да намерим по тъмно - една овощна градина срещу малките пещери "Орлови дупки". По-надолу реката пресъхваше и нямаше къде да изперем инвентара, а искахме и да сме близо до Котел, откъдето утре Силвето трябваше да хване първия автобус. От Котел купихме кисело мляко и една кора яйца, от които Ники ни приготви чудесна вечеря - яйца по панагюрски.

На 5 май сутринта изпрахме въжетата и другия инвентар за пропасти - той нямаше да ни трябва до края на експедицията. Жоро прояви интерес и се изкатери по скално-трънливи пасажи за да провери "Орловите дупки" - нищо интересно. Дозаредихме в Котел с продукти и вода (не можехме да разчитаме на питейна вода понеже не знаехме до къде ще стигнем с колите) и поехме на север, към с.Тича. На първата серпентина на ляво след Котленския проход отново напуснахме асфалта и по черен път подсичащ северните склонове на планината се насочихме към водопадите и извора Су-чектъ в м. Злостен/Поглед към местността Злостен. На заден план - вр. Али Баба/
, или поне така си мислехме, доверявайки се напълно на информацията на сливенци. В един момент тя бе потвърдена от стопанина на стадо полудиви черни прасета, характерни за тази част на Балкана. Той естествено остана поочуден от автоколоната от три "рена", каквито този черен път едва ли бе виждал преди. Трябва да отдадем заслуженото и на сухото време, при дъжд пътят би станал непроходим за нашите коли. Преодоляхме успешно няколко дерета, но накрая коловозите се превърнаха в дълбоки ерозионни бразди и при един стръмен баир с удобна за бивак поляна в ляво преценихме, че ще е по-добре да оставим колите тук и да се върнем тук за бивак след дупката. Преценихме, че ни остава около 2 часа път пеша, но и това не бе малко пред вид напредналото време, беше около 5 след обед. Жоро разтовари "Канго"-то, натовари багажа за дупка и реши да се пробва да го закара колкото е възможно по-напред, останалите вървяхме пеша и му давахме по едно рамо където е необходимо.


Яблановският водопад


При горния водопад трябваше да се отклоним в дясно от основния път, продължаващ за с. Ябланово. Нашият път след още едно-две разклонения съвсем заприлича на горска пътека и скоро трябваше да оставим колата на сред гората. Оттук ни оставаше предимно слизане към скалистата долина под вр. Али Баба, където бе търсената от нас пещера. Наоколо бе осеяно с иманярски изкопи. По залез стигнахме до Злостенския водопад с каптажа. В дясно от цепнатина в основата на висок скален венец блика карстовият извор "Су-чектъ", отводняващ някои от пещерите на платото в м. Злостен ("Су-баттъ", "Академик" и "Ледника" - най-дълбоката Злостенска пещера.

Злостенският водопад Изворът "Су-чектъ"

След залез започна бързо да се смрачава в дълбокото скалисто дере. Оставаше ни съвсем малко светло време за да намерим "Ралена". Трябваше да се спуснем малко по реката и да я търсим в дясно, в горния край на сипеите под връх Али Баба. Намерихме я в последня момент - входът й бе почти изцяло затрупан от сипея, но имаше номер. Разчистихме входа от камъните, но много широко не стана, поне в първите 7-8 метра. Роси като поогледа входа загуби интерес от дупката и реши да ни изчака навън. Входният тесняк бе особено неприятен за хората с неопрени, приготвили се още от входа за атака на сифона. След това се отвори малка заличка, която премина в широка 1 до 2 м. красива възходяща галерия - ето няколко снимки от нея. След около 70 м. тя премина в низходяща докато опре накрая в плътен сифон - малшанс за отбора ни, особено за тези, дошли до тук с неопрени, но можеше да се очаква - пролет бе все пак. На излизане направихме пролетно почистване на пещерата - извадихме една торба боклук от има-няма 150-метровата част до сифона.
Вечерта заформихме импровизиран бивак край колите, опънаха се и две палатки - за авторитет най-вече. Скоро настъпи новия ден - Гергьовден, честитихме на Жоро именния ден и продължихме купона до зори или кой колкото издържи. По обед си вдигнахме чукалата и с това приключи тази хубава експедиция. Благодаря на всички участници и моля да ме извинят за възможни пропуски или неточности.

информацията е от http://pkiskar.hit.bg/Kotel2003/kotel03.htm