Тази вяра, съставена от ум, логика, житейска истина, без да се дистанцира от света, влиза в сърцата на хората; с нея се достига до Бога, в нея няма груба сила и борби... има простор, щедрост, възможности, дух, обич, чувство... Тази вяра притежава изобилие от човеци - от Ахмед Йесеви до Хаджъ Бекташ, Юнус, Отман Баба, Демир Баба, Пир Султан - изобилие от обич. Правилата на тази вяра са създадени от стотици светци, посветени, поети.
Да, носителите и разпространителите на тази култура изпълняват своя култ не само в Анадола, те са завоювали и Балканите - с обичта си. Такова завоевание, че никакъв натиск, препятствия, борби не можаха да попречат на съществованието на тази вяра. Днес на Балканите десетки хиляди турци мюсюлмани изповядват алевизма- бекташизма. Балканските турци, неразделна част от чийто живот са такива хора като Къзълдели Султан, Саръ Салтук, Отман Баба, Демир Баба, Акязълъ Султан, Хеким Али Баба, са обвързани с такава любов към този път, така сърдечно изпълняват народните песни, а нефесите (алевитски религиозни песни -б.м.) изтръгват от сърцата им клокочеща вяра. Векове са горели на Балканите светилниците на алевитите-бекташии, а джемовете (джем - организирани около един водач - баба- алеви; мястото на техните сбирки - б.м.) им са поддържали живота на турския език, култура, традиции и обичаи. Те и до днес вървят по пътя на Мохамед и Али, съобразявайки се с тънкостите и правилата му, с трудолюбие, самоотверженост, с търпение, преодолявайки всякакви затруднения.
Срещите ми с хората в България една година след експедицията, която направихме миналата година с Ахмед Хезарфен, Хаккъ Сайгъ Баба и Хасан Асар Баба от името на вакъфа Джем, станаха причина да преживея най-вълнуващите дни в живота си. Резултатите - получени от изследователската експедиция, обхващаща 10 алевитско-бекташийски села в Делиормана на България, които дори и след стотици години живеят със своята религия, култура, философия, традиции и обичаи, говорят турски - са наистина много сериозни. Тези прекрасни хора с отворени за приятели сърца, поддържат джемовете си непокътнати. Ашуре (Мухарем), Билезерлик/Кафадарлък, Хъдрелез, Невруз, празниците... много добре демонстрират, че е жива историческата същност на традициите и обичаите, останали от техните предци.
(Ашуре - шиитски траурен празник, годишнина от убийството на третия шиитски имам Хюсеин, син на Али, от омеядските войски на халифаЯзид край Кербела (дн. Ирак) на 10 мухарем 61 г. (по хиджра) = 10.Х.680 г. В с. Бисерци например празниват спасяването сина на имам Хюсеин - Зейнел Абедин от кланетата край Кербела; Билезерлик/Кафадарлък - кафадар означава най-близък, верен приятел в духовния живот, в смисъл на съмишленик, в отличие от садъч - верен приятел по житейския път. Кафадар се избира след женитбата и след приемането на семейната двойка в джема. Това става със специален ритуал, наречен кафадарска сватба; коли се курбан; Хъдърелез - букв. означава ден на Хъзър и Иляз - в алианските предания легендарни герои, съответно на сив и червен кон, тръгнали в различни посоки да обикалят земята и да помагат на хората. Всяка година на един и същи ден се срещали на р. Фърат (Ефрат) и споделяли впечатленията си от поведението на хората, като вземали решение какво да предприемат за насърчаване на работливите и наказване на мързеливите. Празникът Хъдърелез има известни прилики с Гергьовден. Празнува се на 6 и 7 май; Невруз - първият ден на пролетта; ден на пролетното равноденствие; Нова година по мюсюлманското летоброене; голям празник в чест на 40-те светци (невидимите пазители на света); смята се, че на този ден се е родил любимецът на всички бекташии - Али. На този ден се е състояла сватбата на Али и Фатма - б.м.). Закирите (закир - измежду най-добрите певци и свирачи бабата определя един, наричан закир. Той сяда до бабата и открива изпълнанието на религиозните песни "нефес" и танца "сема" - б.м.) изпълняват нефесите с дълбоко проникновение. И жените имат задължения в джема. Понякога баби, заемали длъжността 40-50 години, при всички обстоятелства всяка петъчна вечер запалват любовта към Мохамед и Али във светилниците, наследени от тях от векове.
Пътят (тарика) притежава много тънки правила. Всички хора в джема познават много добре тези правила. Макар и да вземат пример от великите на Балканите и в Турция, тази истина те прилагат в живота; великите са стигнали да това равнище работейки, никой не им е помагал. Народът на Делиормана вярва, че без да се работи, без да се произвежда, нищо не се постига. Бабите вярват, че трябва да се работи - без оплакване - за себе си, за хората, за Бога. Жената на бабата (анабаджъ) е редом до него в задълженията в джема. В частните разговори жените не остават зад вратата както в Анадола, напротив те са в центъра на разговорите и на събранията. Толкова са мили, че майка Султан ни каза: "Миналата година поканихте всички баби на събранието на религиозните водачи. Тази година, ако ни поканите, и ние искаме да дойдем."
В Делиормана срещнах откритост, честност, мъжество, реализъм. По тези земи се работи, преодоляват се трудностите, няма място за мързел. Основното тук е - независимо от цялата бедност и трудности на препитанието - да се работи повече, да се произвежда повече. В селата на тази околия всеки има градина, достатъчна за самия него. В тези градини се отглеждат най-различни зеленчуци и плодове. Хората произвеждат зимнина за себе си. Тези прекрасни хора приемат живота такъв, какъвто е; отдават голямо значение на чистотата; в този райски кът и майки, и бащи, и млади, и стари, независимо от неблагополучията, не са изгубили радостта от живота, в нашата история те могат да служат като витрина за истинска идентичност. Най-сетне, надяваме се, че министрите от новосформираното правителство ще пазят върнатата собственост на турците, че решително ще съблюдават културните им особености и че те ще могат да се ползват от различните си права.
Някои бележки относно вярата:
Джемовете в Делиормана се развиват добре. Те се помещават в стая, в специална част от къщите на бабите. В джемовете се използва същински турски език. Ако бабата е толкова болен, че да не може да отиде в джема или ако отсъства по много важна причина, в къщата на бабата непременно се запалва светилникът. Понякога закирът може да го замести. Влиянието на бабите върху обществото е доста голямо. Бабите обикновено имат 15-30 двойки последователи. Те имат определени задължения в случай на раждане, смърт, женитба, по празниците. И съпругите им имат задължения в джема. За разлика от баба, деде (шейх) не е разпространен термин за религиозен водач. Съветът на религиозните водачи, макар и да не е разпространено явление в района, все пак се среща. Напр. в с. Джаферлер (Севар) предците на Салих Фъчъджъ Баба са участвали в съвета на старейшините. В същото село родът на главния баба на изпълняващите култа в сряда Хюсеин Карасар Баба дълго време е заемал споменатата длъжност. По същия начин и в Адакьой (Острово) родът на Селманови е известен като "оджакзаде" и се използва терминът "деде" (шейх, религиозен водач). Обаче независимо от това тази система е различна от съвета на религиозните водачи в Анадола.
Вместо да се чете корана, се пеят нефеси. Всеки от членовете на джема има задължения. Според броя им едно задължение може да се изпълнява от повече от един човек. Задълженията се степенуват по ранг. Всяка длъжност се отличава с определени молитви и ритуали. След бабата най-важни се смятат задълженията на закира, на гьозджю (наблюдател - който охранява мястото на алианските сбирки -б.м.), на черагджията (който се грижи за светилника - трикрак свещник, изработен от глогов храст - б.м.). Сазът е неразделна част от джема.
На институцията Билезер (Кафадар) се отдава голямо значение. В кафадарството, също както и в Анадола, съществуват строги правила, които трябва да се съблюдават. Тези, които не са станали кафадари, не могат да имат длъжности в джема. Отдава се значение и на празниците. На Ашуре (Мухарем) се пости. Познават се Невруз и Хъдъреллез.
И тук видяхме арабски и ирански игри, подобни на тия в Анадола. Иранците изпращат хора в алевитско-бекташийските села, които да отвеждат добрите ученици за обучение в Иран и които водят огромна борба за построяване на джамии в алевитско-бекташийските села. Тъй като няма председателство по вероизповеданията в района какво ще стане със стотиците джамии, които се унищожават. За да могат да получат имота на вековните храмове, каквито са алевитско-бекташийските текета, те правят постъпки пред българското правителство. Стотици години правата на алевитите са били потъпквани, сега те искат да встъпят в правата си на наследници.
Гледах документалния филм за алевитите в Делиормана "В нашите ръце, в нашите сърца", осъществен от Българска телевизия през 1996 г., в който има доста сполучливи кадри относно регионалната вяра и култура. Интересът на българите и изследователите към алевизма е огромен. Второто събрание на анадолските религиозни лидери от вакъфа Джем е имало сериозен отзвук в района. Често се задава въпроса кога пак ще се организира ново. Този път има много повече желаещи да се включат в него. Освен това и съпругите на бабите много биха искали да дойдат на събранието.
Тюрбето на Хюсеин Баба е разрушено. Състоянието на тюрбетата на Демир Баба, Сабри (Софта, Софи/Софян) Баба и Хеким Али Баба е добро. Обаче исторически постройки на текета и тюрбета са били разрушени, а ценни предмети напълно разграбени. Младите са емигрирали било в Турция, било в големите градове или градчета. Емиграцията на Запад е предпочитана. Взаимоотношенията между турци и българи са добри. С голяма радост се посреща едностранното премахване от страна на Турция след 1 юли на визите за българските съотечественици.
Желанието на Вейсел Байрам и на Тодор Тодоров е да се открие и в Истанбул изложба, като тази в Разград на тема мистицизъм, като се поканят участници от резлични страни. Това е идея, която наистина заслужава подкрепа.
автор: Айхан Айдън* (статията е публикувана в сп. Джем, бр. 35, август 2001 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар