"Има наплив за строеж на къщи в котленското село Ябланово..."

Фокус: Г-н Кованджъ, по-голямото село по-големи проблеми ли има?
Шериф Кованджъ: Ябланово наистина е едно от най-големите български села. Жителите му в момента са 4 850, но много от местните мюсюлмани-шиити, са изселени в Турция по принуда и поддържат връзки с родния си край. През 1989 г. селото напуснаха 1 500 души, изселнически вълни имаше и през 1951 и 1958 г. Само в Чорлу с яблановски корен са 6 – 7 хиляди души. Всички тези хора често ни посещават. На 6 май, когато е съборът на селото, наричан тук Хъдерлез, се събират до 15 000 души. А празник е и всяка седмица, на неделния пазар, когато в Ябланово идват по 10 000 души от околните селища. Но разбира се, по-голямото село има и по-големи проблеми. Площта на Ябланово например е два-три пъти по-голяма от тази на общинския център Котел. Това означава, че поддържането на улиците изисква много средства. Имаме 50 – 60 км улична мрежа. В центъра улиците са асфалтирани и добре поддържани, но за да стане това в цялото село, се изискват много средства. По същата причина, много километри е и водопроводната ни мрежа. С 2,5 млн. лв. от регионалното министерство беше изграден нов централен водопровод. Поради по-голямото налягане вече, тръбите често се пукат – т.е. необходима е подмяна и на вътрешната водопроводна мрежа. Сега, когато правим предложения за общинския бюджет, това е един от приоритетите ми. Направихме и проект за канализация, чието изпълнение обаче би струвало 45 млн. лв. Нека кажа, че селото ни функционира като едно малко градче – имаме противопожарна служба, полицейски участък, служба „Социално подпомагане”, поща, както и семейства, които се нуждаят от помощ – има семейство с изгоряла къща, което следва да подслоним. За такива случаи имаме няколко стаички в сградата на кметството. Един кмет, разбира се, има и много други проблеми.
Фокус: Ябланово се намира високо в Балкана – като имате пред вид опита от отминали зими, какви затруднения очаквате през тази?
Шериф Кованджъ:Затрудненията за селищата в планината са традиционни. Но ние започнахме подготовката за работа при зимни условия още през месец октомври. В общината беше проведена среща с представители на „Пътно управление”, енергоуправлението, ВиК и различни институции за работа при аварийни ситуации. Имаме осем работника в аварийна група, които ще се грижат и за снегопочистването. Имаме опит в тази дейност. Миналата година например, когато за няколко дни беше затворен пътният възел „Петолъчката”, ние нямахме проблеми. Благодарение на няколко собственици на трактори, които въпреки че нямат договор с общината, се включиха в чистенето, селото се почистваше много бързо. Те дори помагаха и на съседни села. Но зимата създава и други проблеми. Както казах, построен беше нов централен водопровод, но от по-високото налягане и честите аварии по тръбите, се създават проблеми за работата на локалните парни инсталации в училището и детската градина. Преди дни ръководствата им бяха пред дилемата да ги затворят, заради липса на отопление, дължащо се на спукан водопровод и липса на налягане по тази причина.
Фокус: Вие имате едно от най-големите училища, да разбираме ли все пак, че проблемът с отоплението на децата е решен?
Шериф Кованджъ: За щастие, училището не страда от липса на деца, 350 са в момента учениците. През 2006 г. изградихме локалната парна инсталация, което е голяма придобивка. Сега предлагам в новия общински бюджет да залегнат средства за разширяване на инсталацията, в която не са включени физкултурния салон и някои помощни помещения. Друг приоритет ми е разширяването на детската градина, където също има изградена парна инсталация. В момента четирите й групи са с по 32 деца, вместо с по 22, колкото е нормативът, а за други 30 – 40 деца от селото изобщо няма място.
Фокус:Това, което създава затруднения ви дава и предимства – Ябланово е сред красива природа. Има ли желаещи от други региони на страната или от чужбина да купуват имоти тук?
Шериф Кованджъ: Започнаха да идват туристи и в Ябланово – красивата природа ги привлича. Но благоустройствените проблеми наистина много ни измъчват. Отделно, че тук никой не продава, а кметството не разполага със свободни парцели. Знаете, че селото не може да осигури поминък на това многочислено население и мъжете работят основно като строители. Около 1 000 мъже от селото работят по строителни обекти в България и чужбина. Имало е години, в които само в Берлин групата им е била от 400 – 500 човека, многобройни са яблановци в Белгия и Франция. Наблюдава се обаче тенденция строителите да се завръщат на работа в България. Причината е, че строителният бранш в страната вече предлага почти същите условия на труд и заплащане. И независимо, че са спечелили да си построят нов дом където си пожелаят, те искат да го направят тук. Така че частен парцел никой не продава, а в момента в общината има 150 молби за отпускане на парцели за строеж на нови къщи. Няма възможност да бъдат удовлетворени и някои се принудиха да купуват жилища в градовете. Говорили сме с кмета на общината по този проблем. Няма мотив да се разширява регулационния план на селото, понеже площта е голяма, но аз не мога да принудя никой да продава част от двора си. Общинската земя би стигнала само за 30 – 40 парцела. Кметът на общината имаше идея да се строят жилищни кооперации, но това не е в традицията и хората не биха желали да живеят в блок. Моето желание е да се отчуждят частни земи на изток от селото, но това е въпрос на бъдеще.


20 декември 2008 | 07:13 | радио "Фокус" - Сливен; интервю на Йорданка РАДАНЧЕВА;